Опубликовано в болгарском интернет журнале "Литературен свят"

Видът на Лиля, по думите на леля й, носеше порочния печат на благополучно семейство. Широко отворени ясни очи, женствени маниери, усмивка на майчина любимка.

На двадесет като че ли я подмениха. След поредната кавга с родителите си Лиля заяви, че не им е кокошка в птичарник и напусна дома. След месец търсене я откриха в апартамент под наем в компанията на две отракани момчета. Молбите да се върне само влошиха ситуацията: Лиля се разтвори в необятните простори на Русия. Почернелият от мъка баща се обърна към милицията. Търсиха Лиля, но без резултат -  сякаш в земята потъна

Минаха две години. Родителите не се примириха със загубата, но се научиха да живеят един за друг. И тогава на вратата неочаквано се позвъни. На прага стоеше Лиля. В бегълката нищо не беше останало от майчината любимка. Огромният корем запретваше и без това късата рокля. Летните обувки на висок ток и агресивният грим допълваха картината.

 - Ето, че съм си вкъщи - каза Лиля, стремително насочвайки се към онемелите си баща и майка. - Какво щастие! Какво има за обед, мамо?